Руанска патица и американска кокошка за Шаляпин
Излязъл от дълбините на руския народ, големият оперен певец Фьодор Шаляпин обичал простичките рецепти на родната си кухня и се отличавал с пословичен апетит. Артистът с телосложение на богатир често казвал с възторг: „Ех, как се яде у нас на Волга!...” Самият той можел да прави това непрекъснато! И тази негова способност поразявала неведнъж чуждестранните му колеги и импресарио.
В битката с ножа и вилицата
Творба, “вдъхновена” от трапезата
Ако руанската патица за маестрото е част от историята на кулинарията, то с кокошката в град Калъмбъс, щата Охайо, няколко години по-късно се разиграл анекдотичен случай, описан от певеца във фейлетона „Бъдни вечер в Калъмбъс”. Той се появил в парижкия вестник „Последни новини” за 25 декември 1931 г. и вече няколко пъти е препечатван в съвременната периодика.
„В дните на концертите, готвейки се за свещена жертва, - пише Шаляпин, - аз не обядвам. Затова пък след концерта имам силно желание да похапна. Повиках метрдотела, който се оказа черен, и му казвам:
- Моля, приятелю, пригответе ми за вечеря кокоша супа.
- Вземи една хубавичка кокошчица, сложи я в тенджера, посоли я, налей вода, сложи лучец и праз и я свари. Само ми я донеси гореща!” Предвкусвайки един пищен Бъдни вечер, който се канел да отпразнува, и кокошката с бульона, Шаляпин отпил от тайния си запас с качествено уиски (тогава бил сухият режим) и се приготвил за тържеството. Изумлението му нямало предел, когато се отворила вратата и шест лакея начело с метрдотела внесли огромен плосък сребърен поднос.
„В най-съвършена симетрия, - пише Шаляпин, - на подноса бяха разположени като изумителна скулптура картофи, лук и праз. В центъра, като някакъв властелин на трон от сухари, самотно се излежаваше чудесно опечено малко пиле, а по целия поднос плоско се разливаше от край до край на тънък слой кехлибарена течност.” „Това е моят бульон, това е моята кокошка!” – с ужас си помислих аз...
- Варвари! Варвари!, - закрещя душата ми. – Варвари! Какво направихте с моя Бъдни вечер?...”
С лична позиция в литературата
Искрените възторзи на Шаляпин от храната не останали незабелязани от съвременниците му и година след смъртта му, през 1939 г., в Ню Йорк излязла готварската книга „Достойно за крал” („Fit for a King”. В нея наред с рецептите на други знаменитости, влезли и 12 рецепти от руската кухня, които, както е посочено в подзаглавието, бил „вкусвал великият певец”. Ето някои от тях: рибна солянка, риба със сос, сарми, пирожки с месо, вареники, гуриевска каша, пасха.
От и за любимите спагети
По време на великопостните гастроли в операта на Зимин в Москва била обявена „Русалка” с участието на Шаляпин. В седем часа вечерта в дома на диригента на спектакъла Е. Плотников звъннал телефонът и секретарят на Шаляпин съобщил, че „Фьодор Иванович е изял четири чинии спагети на обяд и не може да пее”. Когато синът на режисьора десет години по-късно припомнил този случай на Шаляпин, той казал: „Какво безобразие! Нямало е кой да ме набие, а макароните трябва да са били за пример. Да, явно доста съм си хапнал, че да ми откаже диафрагмата...”
Неаполитански сос за 1 кг спагети:
Продукти:- 100 г пушена сланина
- 90 г доматено пюре
- 1 глава лук
- малко босилек
- сол
Сланината се нарязва на кубчета и се разтопява в тенджера. Добавя се ситно нарязаният лук.
Щом се зачерви, се прибавят доматеното пюре и ситно нарязаният босилек, и толкова вода, че да покрие другите продукти. Оставя се на тих огън цял час. Ако сосът стане прекалено гъст, се добавя още топла вода. 22 минути преди сосът да стане готов, спагетите трябва да се пуснат във вряща подсолена вода.
