Кой измисли чипса?

Тази английска дума означава „парченце”. Според легендата изобретателите на чипса са капризният американски милионер Корнелиус Вандербилд и готвачът с характер Джордж Крам от хотел Муун Лейк Хаус в Саратога Спрингс.

През 1853 г. Вандербилд отседнал в този хотел. По време на обеда ексцентричният богаташ три пъти върнал поднесените му картофи, защото били нарязани прекалено едро. Ядосаният готвач нарязал следващите на почти прозрачни парченца и ги изпържил. Провокацията му обаче не вбесила клиента. Вандербилд останал очарован и през цялото си пребиваване в хотела се хранил с хрупкави картофени парченца. Скоро след това чипсът станал популярен сред американския елит и влязъл в менюто на модерните ресторанти на САЩ .

През 1890 г. чипсът излязъл на улицата. Негов популяризатор станал дребният търговец от Кливланд Уилям Тепъндън. Той имал закусвалня, в която се пържели картофените парченца. Кризата, породена от свръхпроизвод- ството на чипс, обаче принудила Тепъндън да търси нови клиенти.

Скоро започнала продажбата на този продукт по улиците на Кливланд от украсен с реклама фургон. Първо се продавал в хартиени пликове също с реклама на заведението на Тепъндън. А през 1926 г. някоя си Лора Скедър предложила той да се продава във вакуумирани пликове. Така чипсът станал по-дълготраен и можел да се превозва на далечни разстояния.

През 1929 г. била изобретена първата машина за промишлено производство на чипс. Направил я самоукият механик Фрийман Макбет, който я дал на една фирма. Ексцентричният изобретател не приел пари за изобретението си, но настоял сам да поправя своята машина, когато се наложи.

Сега са разпространени две основни рецепти за приготвянето на чипс.

Традиционният начин е той да се прави от парченца суров картоф, както това направил готвачът Крам. При него е много важно качеството на изходния продукт – не от всеки сорт картофи може да се приготви хрупкав чипс. Те трябва да са плътни, с ниско съдържание на захар, да не са повредени отвътре и да са с гладка повърхност. От 5-6 кг ка- чествени картофи се получава 1 кг чипс.

Селекционерите вече не едно десетилетие се занимават с отглеждането на специални сортове картофи, които да са удобни за приготвянето на този продукт. Мазнината за пърженето не бива да придава на чипса допълнителна миризма. Затова в повечето случаи се използва зехтин, соево или палмово масло.

След това готовият чипс се оставя да изсъхне на стайна температура, посолява се, подправя се и се опакова.

При втория начин чипсът се приготвя от картофено тесто, което се разточва и оформя на парченца. Така той става по-ниско калоричен. Американците ядат повече чипс от всички други народи – по 3 кг годишно се пада на глава от населението! За изготвянето на чипс отиват 11% от картофите, отгледани в САЩ . През 1937 г. американците създават Националния институт по картофения чипс, който се заема с научни изследвания в тази сфера. А през 1961 г. той се превръща в Международен институт по картофения чипс.

През 1980 г. научни изследвания доказват, че неумерената употреба на чипс може да доведе до неприятни последствия. Мазният чипс е много калоричен, което загрозява фигурата. Нищо чудно, че американците страдат най-много от затлъстяване. Сега се предлага чипс с намалено съдържание на мазнини, който се радва на широко търсене.