Група „032”: след посещението ни в Китай тук емигрираха хиляди млади китайки!
Първата момчешка група в България, създадена на продуцентски принцип, гостува не само в Китай, но и в нашия офис. Момчетата с радост ни сготвиха своето „Пиле 032”, което опитахме с огромно удоволствие. А ето какво ни споделиха те преди да сложат ястието във фурната.
Жоро: Още докато си седях в корема на мама. По-късно се родих и запях преди да проговоря и така до ден-днешен...
Коцето: Отношенията ми с музиката първа разкри учителката ми в детската градина, на която съм безкрайно благодарен, защото беше права – с музиката сме неразделни.
Виктор: Е, аз и Лазар не можем да се похвалим с подобни ранни музикални изяви, но все пак не е твърде късно да установиш какво е призванието ти в първи клас!
Как се запознахте?
Виктор: Познаваме се много преди да има група „032”, но не бяхме близки. Просто сме се засичали на различни концерти в Пловдив. Тогава дори не предполагахме, че един ден ще работим заедно.
Чия беше идеята за създаването на групата и нейното емблематично име?
Коцето: Идеята за групата е на нашия продуцент Атанас Янкулов, а докато измислим подходящо име, се колебахме дълго. Първоначално планирахме да се казваме „Extreme”, защото постоянно ни се случват екстремни неща, когато сме заедно. По-късно решихме, че в никакъв случай не искаме името да включва „boy” и предпочитаме да бъде кратко, може би абревиатура. Така един ден на мен съвсем случайно ми хрумна „032”. Казах го на шега, не очаквах да получи одобрението на останалите. В последствие обаче решихме, че кодът на Пловдив е оригинално и подходящо за нас име, тъй като тогава всички бяхме оттам.
Виктор: След като Боби спря да работи с нас, направихме вътрешен кастинг. На него Лазар се представи отлично и много бързо се приобщи към нас.
Лазар: Винаги съм харесвал тази група, но не съм предполагал, че ще участвам в нея. Когато ми казаха за кастинга, веднага се съгласих да опитам и не съжалявам. Чувставам се много добре и се радвам, че така случайно ми се усмихна късметът.
На фестивала в Китай представихте България достойно. Разкажете ни за гостуването си там.
Виктор: Този фестивал се организира всяка година. В него участват изпълнители от 25 държави. За нас бе голямо признание и чест да представим страната ни там. Щастливи сме, че ни приеха много добре и се надяваме това да не остане единственото ни гостуване в Азия.
Коцето: След нашето посещение се забелязва намаляване на населението в Китай - заради нас много китайки между 16 и 20 години емигрираха в България...(смее се).
Жоро: Всичко по време на фестивала беше чудесно, но с едно голямо изключение – храната. Истинската китайска кухня е съвсем различна от тази, която се предлага в китайските ресторанти в България. Никога няма да забравя един техен десерт, който имаше вкус на подсладена риба, а се оказа приготвен от картоф! ”Черешката” на сладкиша, която тотално ме отказа от традиционната им кухня, беше неговият пълнеж, състоящ се от хрущял!
Виктор: Още с пристигането си, когато си поръчах едно обикновено печено пиле, а ми сервираха цяло пиле с крачетата, главата, клюна и гребена, разбрах, че престоят ни в Китай ще бъде не само музикално, но и голямо кулинарно предизвикателство. Най-неприятно беше, когато ни оказаха честта да изядем една пилешка глава. Ние отказахме, но така направихме лошо впечатление, тъй като там е прието главата да се изяжда от най-възрастния или най-специалния гост.
Коцето: Истината е, че от гладна смърт ни спаси McDonald’s. В близост до хотела имаше няколко ресторанта, които често посещавахме. Надяваме се, че не обиждаме никого, просто традиционната китайска кухня не ни допадна.
Лазар: Аз пък си хапвах с един и същи апетит и в McDonald’s, и в хотела. Човек трябва да опита от всичко. Вярно е, че китайската кухня има странни специалитети като варен хляб, кафява супа от кожички и ястия, украсени с гербери, но не всичко беше лошо, а и хората бяха безкрайно мили с нас!
Коцето: Със сигурност не с кухнята. Много по-силен спомен за нас ще остане невероятната публика, която се състоеше от около 10 000 души - нещо, което не може да ти се случи в България. Усещането да застанеш пред такава аудитория е неописуемо. Зарежда те с много енергия и желание да продължаваш да пееш и твориш качествена музика.
Умеете ли да готвите?
Коцето: Не блестим с кулинарни умения, но се справяме прилично в кухнята. Умеем да си приготвяме разни вкусотии, но е важно да уточним, че преди всичко сме консуматори и най-вече чревоугодници!
Виктор: Всеки от нас умее да готви по нещо. Аз например съм почитател на италианската кухня и може би заради това правя много вкусни спагети.
Лазар: Аз обичам скара – всякакви печени месца – кюфтенца, кебапчета, пържолки...
Жоро: За мен най-вкусна е японската кухня – много харесвам суши.
Виктор: Кулинарното изкуство много ми допада, но нямам голям талант за него. Като малък исках да изненадам с нещо вкусно майка ми, която е готвач по професия, и се опитах да й направя супа. Купих от онези полуфабрикати, сложих в тенджерата да се варят, но не се получи. Милата ми майка обаче беше очарована от жеста и веднага се опита да ме излъже каква вкусотия съм сътворил...
Коцето: Добре, че е майка му да ни сготви от време на време нещо наистина вълшебно!
Лазар: Няма как да го правим при този начин на живот. Участията ни са вечер и траят до късно. След тях винаги сме много гладни и често се случва да се храним обилно през нощта, което съвсем не е полезно. А и невинаги ни остава време за вкусотии. Понякога в подготовката за някое участие дори не се сещаме, че трябва да хапнем нещо.
Какво ще сготвите на читателите на „1001 рецепти”?
Жоро: „Пиле 032”. Това е една много лесна рецепта, която обожаваме. Необходими продукти за нейното изпълнение са: 500 г пилешки гърди, 200 г гъби, 200 г синьо сирене, малко сметана за готвене, 100 г орехи и олио.
Коцето: Аз ще наре- жа месото, колкото и да е неприятна тази задача, Лазар ще нареже гъбите, Жоро ще смели орехите, а Виктор ще натроши сиренето. След 40 минути труд и веселба в кухнята ще ви сервираме „Пиле 032”!
