Пиперът – по-скъп от златото

Пиперът, който днес наричаме черен, расте в Източна Индия и на островите на Малайския архипелаг, който днес влиза в състава на Индонезия. Растението черен пипер е особен вид храст, чиито клонки се катерят понякога и по много високи дървета.

Европейците се запознали с черния пипер преди шест столетия и го оценили много високо. Черният пипер в буквалния смисъл на думата струвал, колкото златото. С него хората можели да се разплащат, както го правят със златните монети, при покупките на стоки, имения, къщи. С него можели не само да платят, но и да се откупят. В един френски архив е запазен интересен документ: на жителите на град Безие, виновни за смъртта на някой си виконт Роже, им била наложена глоба в размер на три фунта черен пипер – повече от килограм. За фалшифициране на мления черен пипер търговците ги грозила пълна конфискация на имуществото и затвор. А богатите търговци в тази епоха ги наричали „чували с пипер”.

Тези „чували с пипер” понякога обаче трябвало да изпълняват прекалено трудна и опасна работа. За да стигнат до тези места, където растял пиперът, трябвало да пътуват с кораб, да вървят през пустинята, и отново да плават. А после да се върнат по същия път, пресичайки много страни. Във всяка трябвало да плащат налози и такси. Ами разбойниците? Пиратите? А не можело ли да се попадне в Индийския океан по морски път, заобикаляйки Черния континент? Именно заради черния пипер били направени многото велики географски открития!

На 8 юли 1497 г. от Лисабон, столицата на Португалия, тръгнала на път ескадрила от четири кораба. Нейн капитан бил Васко да Гама. Точно след четири месеца, на 8 ноември, плавателните съдове достигнали до южния край на Африка – нос Добра Надежда – заобиколили го и се озовали в Индийски океан. Пътят бил открит! В индийския град Каликут (дн. Кожикоде) Васко да Гама натоварил корабите с подправки и тръгнал по обратния път. През септември 1499 г. след повече от двегодишно плаване, той се върнал в Лисабон. От 168 души се върнали само 55 – останалите загинали по време на плаването. Съвременните историци и географи смятат, че откриването на морския път от Европа за Индия е най-важното от географските открития след откриването на Америка от Колумб.

Основните доставчици на подправки станали португалците. На корабите от другите страни не се позволявало да плуват в южните морета по пътя, открит от Васко да Гама. Капитан Фернан Магелан предложил на испанския крал Карл I да намери за испанците друг път към черния пипер. Пет кораба с екипаж от 265 души тръгнали от испанското пристанище Сан Лукар през септември 1519 г. В края на ноември достигнали Южна Америка и останали да презимуват там. През май на следващата година отново тръгнали на път. И веднага единият от корабите – „Сантяго” – намерил своя край в една буря. През октомври екипажът на „Сан Антонио”, който се бил разбунтувал, обърнал курса към дома. През пролива, наречен в последствие Магеланов, минали три платноходи. Пред пътешествениците се открил океанът, още ненанесен в нито една географска карта. Нарекли го Тихи. През март 1520 г. оредялата флотилия на Фернан Магелан доближила Филипинските острови. Капитанът загинал в сблъсък с местното население, а корабът „Консепсион” отишъл на дъното. Само два платнохода достигнали Малайския архипелаг, взели на борд скъпоценната стока и тръгнали по обратния път. Но един от тях – „Тринидад” бил пленен от португалците. И само „Виктория”, което в превод означава „победа”, успяла през Индийски океан, заобикаляйки Африка, да се върне в Сан Лукар. Първото околосветско пътешествие завършило! От 265 души в родината се завърнали само 18...

Експедицията на Магелан окончателно доказала, че Земята е с формата на кълбо и установила наличието на един световен океан. Може смело да се каже, че черният пипер е най-познавателното растение на света.

С червения пипер, който е южноамериканско растение и в ботаничския смисъл е близък роднина на картофа и домата – европейците се запознали малко по-късно край бреговете на река Ориноко – през 1532 г.

Завладявайки индианските земи, конкистадорите често се сблъсквали със съпротивата на местните племена, но благодарение на огнестрелното оръжие, обикновено побеждавали. Но веднъж се случило нещо друго. От индианската нишка се отделили няколко воина с големи глинени подноси в ръце. В подносите тлеели въглени. Крачейки безстрашно към конкистадорите, индианците посипали въглените с някакъв прашец. Когато вятърът духнал по посока на испанците, с техния отряд се случило нещо много странно и напълно необяснимо. От очите на войниците потекли неудържимо сълзи. От редиците им се разнесла смесица от кихане, кашляне и бойни викове. Съпротивата станала невъзможна. И тогава индианците се хвърлили в битка. Тайнственият прашец всъщност бил смлян червен пипер. От силната топлина той започнал да отделя вещество, което раздразнило лигавицата на устата, гърлото и носа. Конкистадорите, естествено, изгубили това сражение, но благодарение на него опознали червения пипер.