ДЪЛГИЯТ ПЪТ НА КАФЕТО

Тази напитка е известна от незапомнени времена. За това свидетелстват разказите и легендите, достигнали до наши дни. Интересна е ИСТОРИЯТА ЗА ШЕЙХ ОМАР, лекар и свещеник, живял в пещера като отшелник. Много често пред очите му попадала необичайно красива птица, която издавала очарователни звуци. Омар се опитвал да я улови, но вместо птицата, в ръцете му останали само благоухаещи цветове и привлекателни плодове. Омар ги използвал като подправка за отварите, с които лекувал пристигащите при него болни. Отварите се оказали лековити и слухът за тях се разпространил из цяла Арабия. Омар бил провъзгласен за светец, а в Мека построили манастир в негова чест.

Известна е и ЛЕГЕНДАТА ЗА ОВЧАРЯ, на когото направила впечатление необичайната игривост на козите, които се хранели с листата и плодовете на храстите, растящи по склоновете на планините. Наблюденията на овчаря над „танцуващите кози“ били използвани от игумена на местния манастир. Отварата от плодовете и листата на кафето помагали на монасите, без прозявка, да издържат дългите нощни молитви.

Но това, разбира се, са само легенди. Важното е едно – прекрасните свойства на плодовете на кафето са били забелязани и оценени по достойнство още от древността. Наименованието на планинската местност в Югозападна Етиопия – Кафа – е дало името на дърветата, раждащи тези плодове.

В НАЧАЛОТО КАФЕТО Е БИЛО НЕ НАПИТКА, А ХРАНА!...

В каменни хавани африканските племена счуквали плодовете на кафеените дървета, смесвали ги с животинска мазнина и правели от тази смес кръгли топчета. Те им служели за храна по време на военни походи. Мазнината в съчетание с протеина на суровото кафе (в напитката той се загубва) осигурявала достатъчна калоричност на храната, а кофеинът служел като стимулатор. Едва по-късно кафето се превръща в гореща напитка. Така започва пътя си из арабския свят като култово питие, после като лечебно средство и най-накрая като ежедневна напитка.

Твърде скоро обаче кафето става любимо и в Близкия изток. Там го смятали за напитка на бойците, на които давало сила по време на походите, а също и на философите, на които давало мъдрост.

НО ПЪТЯТ НА КАФЕТО НЕ БИЛ БЕЗОБЛАЧЕН. ПЪРВО ИЗПАДНАЛО В СМУТ МЮСЮЛМАНСКОТО ДУХОВЕНСТВО.

Увеличаващата се популярност на кафето разтревожила духовните пастири и те решително се опълчили срещу „черната африканска билка“. Какво бунтовно са видели в кафето? Най-вероятно причината била в това, че вярващите започнали да предпочитат спокойните беседи с чаша кафе пред молитвите.

В името на пророка Мохамед кафето често бивало прокълнато, а в Мека през 1511 г. дори заповядали да бъдат затворени всички кафенета и били издадени най-строги закони против пиенето на кафе. Но навикът се оказал по-силен от служителите на Аллах. И до днес то е любима напитка за арабите.

От Близкия изток кафето попаднало в Турция, където веднага станало извънредно популярно. В средата на XVI в. в Константинопол били открити значителен брой кафенета. Поклонниците се оказали толкова много, а успехът на напитката толкова голям, че и там властващите изпаднали в паника. Те смятали, че пиещите кафе са непокорни и настроени против политиката. Накрая с указ на правителството на Отоманската империя всички кафенета били затворени.

ПО ВРЕМЕ НА ВЛАСТВАНЕТО НА МОХАМЕД IV ПОКЛОННИЦИТЕ НА КАФЕТО БИЛИ ЗАШИВАНИ В ЧУВАЛИ ОТ КАФЕЕНИ ЗЪРНА И ХВЪРЛЯНИ В МОРЕТО.

Измисляли и по-жестоки екзекуции. Но кафенетата в Турция продължавали да съществуват, а броят на посетителите им непрекъснато се увеличавал. Като разбрал, че борбата е неравна, Сюлейман II се принудил да отмени забраната върху кафето, а турските дипломати дори започнали да го пропагандират в чужбина.

Нашият континент се запознал с кафето в края на XVI в., а през следващото столетие то окончателно навлязло в бита на европейците. Днес то е една от най-популярните напитки в света и макар перманентно да се сблъсква с критика относно влиянието си върху здравето на човека, кафето си остава полезна и приятна напитка, без която никой не може. А напоследък учените твърдят, че то е източник на здраве!