Калдаръмчето - знак от цветния хороскоп

С това недоверчиво растение е трудно да се общува в службата и у дома. Но бъдете търпеливи. Под външната кора се крие ранима душа, затворила се под влиянието на външните обстоятелства. Успялото да докаже своята лоялност калдъръмче, е готово да даде и последната си риза. Няма по-предан другар от него.

По света това растение е познато под друго име - ПОРТУЛАКА (Portulaca). Така се нарича и родът от едногодишните и многогодишни растения от едноименното семейство. Родът обединява над 100 вида тревисти растения със сочни стъбла и листа.

СПОСОБНОСТИТЕ

на калдъръмчето са противоречиви. От една страна, го смятат за враг на градинарите, бурен, способен да измести всяко “културно” растение. От друга - отглеждането му изисква внимание и умение.

Това растение се отглежда по две причини: заради красивите му цветове, и като хранителен продукт. Цветовете му, разбира се, са ярки и запомнящи се. То може да украси всеки балкон по всяко време.

КОРЕНИТЕ му са някъде от юг. От древни времена то е известно в Египет, Гърция, Рим. Европа е завзета от това растение доста по-късно. Около XVII век по някакъв начин то се добрало до Франция и я покорило като овощна култура. Полското калдъръмче се нарича дандур. Неговото разклоняващо се стъбло се стеле по земята. Нагоре се устремяват само неголемите, но месести и плътни листа и цветове. Цъфти в края на лятото. За разлика от градинския си събрат жълтите цветове на дандура са толкова малки, че ако не знаете за тях, може и да не ги забележите. Малките черни семенца, които се сипят от кутийките след приключването на цъфтежа, са по-малки от маковите зрънца и с отблясъка си напомнят пръски метал.

МОГАТ ДА СЕ ЯДАТ листата, младите връхчета на стъблата и дори цветовете. Използва се като зеленчук в суров вид за салати, но също и варен в супи. Растението е приятно и мариновано и добре се съчетава с месни ястия. На вкус е леко кисело, усеща се лека лютивина, каквато има и в чушките.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Калдъръмчето се отглежда отдавна, но отношението към него е било различно. Така например в Новия свят с него активно и дълго се борили, защото го смятали за безполезен бурен.

Някой си Уилям Кобет в книгата си “Американска градина”, излязла в началото на XIX век, нарича калдъръмчето “шмекерски бурен, с който се хранят само французите или свинете - и само тогава, когато не получават нищо друго за храна.”

Това мнение, разбира се, е субективно и могат да се дадат не малко цитати с противоположно тълкуване. Калдъръмчето не е просто зеленчук, но и ЛЕЧЕБНО РАСТЕНИЕ

В китайската народна медицина го прилагат при гонорея, артрит, паралич с инфекциозен произход и като противоотрова при ухапване от змии, пчели и оси.

Древните гърци и римляни ползвали портулаката при главоболие, заболявания на пикочния мехур, болести на слезката и стомаха. В нейните листа се съдържа голямо количество витамин С, протеини, захари, слизести и смолисти вещества, органични киселини, глюкозиди, алкалоиди, калий, магнезий, желязо и мазнини. Така че ако във вашата градина изведнъж се появи този “зъл бурен”, не бързайте да се борите с него. По-добре се сприятелете и той ще ви послужи.