МОЖЕ ЛИ ПРОКИСНАЛА РИБА ДА БЪДЕ ДЕЛИКАТЕС
Принципно не, но шведите са на друго мнение. Много от нас са опитвали покритото със зелена плесен сирене рокфор, но за шведския национален специалитет сюрстрьоминг май не всеки е чувал. По своите вкусови качества той може да претендира за високи позиции в рейтинга на деликатесите, а по аромат - да се сравни единствено с китайския специалитет гнили яйца и кралския плод дуриан.
НЕМИЛОСТИВАТА СЛУЧАЙНОСТ ПОНЯКОГА РАЖДА ЧУДАТИ НЕЩА
През XVI в. Швеция водила война за морско надмощие с немския град Любек, чийто флот по това време превъзхождал нейния и това създавало много проблеми на шведите. На тях им било трудно да докарват по морските пътища стоки в родината си, които били необходими за боеспособността на армията. Запасите от сол, включително и на тази, която се използвала за консервиране на херинга - основното ястие на шведската армия - бързо привършвали. Някои от доставчиците с цел икономия на недостигащия консервант започнали да не слагат сол в бъчвите с рибата. Като резултат от това мошеничество, рибата не се съхранявала добре и придобивала неприятна миризма - тя просто се разлагала.
В обичайни условия такава риба биха я изхвърлили, но както гласи легендата, тогава при острия недостиг на храна нямало избор и херингата била дадена на войниците, които за всеобщо удивление я изяли с удоволствие. Оказало се, че на вкус тя въобще не приличала на разложена риба, дори леко киселичкият й привкус им допаднал. Всъщност рибата не се разложила, а “прокиснала”. За новото необичайно шведско ястие тръгнали слухове и доколкото солта в онова време струвала скъпо, в Северна Швеция, където не било лесно да се доставят пресни продукти, при бедняците “квасенето” на херингата се превърнало в разпространен метод за нейното консервиране.
Такъв е, според легендата, произходът на шведското национално ястие. Оттогава шведите пазят своето особено кулинарно наследство.
ДРУГИ ВЕРСИИ И ПРИЛОЖЕНИЕ
Според някои учени с метода за “квасене” консервирали риба много преди XVI в., както в Швеция, така и на други места в Северното полукълбо. Но какъвто и да е произходът на сюрстрьоминга, тази риба винаги се е отличавала с много силна миризма. Въпреки това тя сега се поднася на коктейли и партита и се смята за деликатес. Е, вярно, този деликатес едва ли се яде от много хора на обяд и на вечеря всеки ден. На сюрстрьоминг е прието да се канят гости. Смрадливата риба станала популярна в цяла Швеция.
Това ястие и досега си остава чисто шведско явление. Малцина извън пределите на тази страна са чували за него, а още по-малко са го опитвали.
ДВОЕН ШОК ЗА ГОСТИТЕ
Чужденците, които били канени на този деликатес и не били предупреждавани за неговата специфика, неизбежно се шокирали - най-малко два пъти. Първо, когато отваряли консервата и се разпространявала миризмата. Гостът, естествено, съвсем логично решавал, че продуктът е развален и че домакинът ще го изхвърли и ще предложи нещо друго. След това идвал вторият шок, когато домакинът и всички присъстващи започвали да ядат зловонната риба с голямо удоволствие.
ДВОЙСТВЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЮРСТРЬОМИНГА
През 30-те години на миналия век бил направен опит за запознаване на американците с това шведско ястие. Но когато в Ню Йорк затворници отворили консерва, те помислили, че са ги подложили на газова атака. Продуктът бил признат като “негоден за употреба”. Впрочем самите шведи не са единодушни в своето отношение към “ароматната” херинга”. Така приготвена, тя не оставя никого равнодушен. Или я обожават, или не я понасят.
Андерс Спарман, който в средата на XVII в. бил придворен лекар на кралица Кристина Августа, писал, че по миризма сюрстрьомингът напомня пресни екскременти. А известният шведски ботаник от XVIII в. Карл Линей, го възхвалявал и дори съставил някои ценни рецепти за приготвянето му. Когато са в чужбина, шведите най-често тъжат за сюрстрьоминга.
Имало време, когато се правели успешни опити за избяване от зловонието. Но в този вид сюрстрьомингът нямал комерсиален успех.
Истинските ценители ядат херингата направо от консервата. Понякога я хапват с касис и с прясно мляко. Но най-често слагат рибата върху хляб, намазан с масло и поръсен със ситно нарязани лук, домати и картофи. За предпочитане сюрстрьомингът се комбинира със студена бира или водка.
Неотдавна шведските авиационни власти забраниха продажбата на този деликатес в сградата на столичното летище Арланд от страх, че ако една такава консерва се взриви на борда на самолет, някои нервни пасажери ще си помислят, че са станали жертва на газова атака.
