Как храната на швейцарските овчари покори света

Отстрани това е странно зрелище – няколко души седят в кръг около една-единствена тенджерка, от която се разнася не особено приятен аромат... Само че повечето хора, посетили Швейцария и опитали това ястие, вече са се снабдили с едри чугунени тенджери и газови горелки, за да могат от време на време да канят гости на фондю. Фондюто е родено в тази прекрасна страна преди няколко века. Както много национални блюда, и то се е появило благодарение на селската находчивост. Овчарите заминавали за дълго със стадата в планините. Взетата от домовете им храна за това време свършвала. Но на селяните им било жал да изхвърлят остатъците и затова наливали в котел вино, хвърляли в него втвърдения кашкавал, а след това яли получената смес, топейки в нея парченца твърд хляб.

Оттогава минало много време. Фондюто сега се приготвя не на огън, а на газов или електрически котлон, а семействата или приятелите се събират не край огъня, а край празничната трапеза, когато има време спокойно и дълго да си поговорят. Фондюто е забележителна стопляща храна. Особено приятно е да си хапнеш от нея след като си прекарал деня на покрития със сняг склон. Сигурно заради това го поднасят в ресторантите на всички ски курорти. Не по-малко приятно е да вкусиш фондю и през лятото. Вероятно затова то присъства на повечето изискани коктейли.

Първоначално това ястие се готви на котлона. Вътрешната повърхност на тенджерката (обикновено тя е керамична, стоманена или чугунена) се натърква с чесън. След това се налива сухо бяло вино (1 - 1 и 1/2 чаша), и се загрява, прибавят се няколко капки лимонов сок, изсипва се ситно настъргано сирене или кашкавал (500 - 600 г минимум), желателно е да е от два сорта: обикновено това са швейцарските грюер и ементал, които не дават теглещи се нишки, в противен случай фондюто ще се яде трудно. Най-добре е в него да се сложат сирена на различна възраст. След това се добавят 2 с. л. брашно. Според вкуса се избират подправки (индийско орехче, черен пипер, копър). И следва най-важното – да се дочака кашкавалът или сирената да се разтопят. А за да не загорят, трябва старателно да се разбъркват, движейки лъжицата не в кръг, а от едната страна към другата. Тенджерата се държи на огъня, докато съдържимото в нея заври. Понякога в края на това ястие се добавя кирш – силна алкохолна напитка от череши. След това тенджерата се поставя върху специална горелка, която може да поддържа температурата постоянна. На пазара се срещат различни конструкции на такива горелки: на газ, на специално твърдо гориво, с горящ гел, на свещи - от най-простите до истински произведения на изкуството, замислени за голяма вместимост на тенджерата и за много сътрапезници. Има и електрически фондюрници. Разбира се, те са по-безопасни, способни са да поддържат постоянна температура, но все пак може ли да има нещо по-съкровено от разговора край пламъка на свещта, и заради това хората и досега, пренебрегвайки благата на цивилизацията, ползват живия огън. А след това идва най-интересното – всеки забожда на специална тънка вилица с дълга дръжка парченце хляб и го топи във фондюто. А ако залчето на някого потъне в топлата смес, той трябва да почерпи всички с чаша вино или да изпълни което и да е желание на седящите край масата.

Това е азбуката на фондюто. Но всеки швейцарски кантон се гордее със собствена рецепта. В Централна Швейцария това ястие се приготвя със сиренето сбринц, във Фрайбург – с вашеран, а вместо хляб в сместа се топят малки сварени небелени картофчета. Особено изискано фондю се получава, ако се приготви със синьо сирене – рокфор или горгонзола. Понякога виното го заменят с доматено пюре.

Съседите италианци са модернизирали швейцарското ястие и са измислили фондуту - от мекото пиемонтско сирене фонтина, яйца и трюфели.

Тези, за които животът е немислим без парченце месо, могат да приготвят маслено фондю и да прибавят и любимата си храна. Този вариант понякога го наричат „бургундски”, тъй като рецептата се приписва на френски монаси. На гостите се поднасят малки парченца “постен” стек. Всеки сам пуска своето месо с виличката във врящото растително масло (слънчогледово с добавка на зехтин), което предварително се загрява на котлона, а след това се държи върху горелка на масата. Наоколо в купички се слагат различни сосове.

В швейцарските ресторанти се среща още една разновидност на месното фондю: парченца различно месо се пускат във врящия бульон. Впрочем това е източно ястие, заимствано от европейците. По подобен начин в бульона може да се свари и рибно филе, и всякакви морски дарове, и пиле, и зеленчуци, и бамбукови пръчици. Всички „полуфабрикати”, нарязани на малки парченца или кубчета, се слагат на масата. На гостите се предоставя пълна свобода на действията: те сами решават какво точно искат да сварят и с какъв сос да го изядат.

Фондю за сладокусници. През 1966 г. в Америка изобретяват фондю за любителите на сладкото. Шоколадовият десерт мълниеносно се разпространява по цял свят и бързо стига до Швейцария, където всяко семейство си има фондюрник. Така че сега жителите на тази страна смятат шоколадовото фондю за още една разновидност на любимото си национално ястие. В разтопения с малко сметана и масло шоколад се топят парченца плодове – ягоди, банани, пъпеш, ябълки, ананас, мандарини, грозде или парченца бисквити. В такова фондю може да се добави коняк или бренди и да се придаде пикантен вкус със зрънца кориандър.