Божурът - символ на знатност и благородство

Именно така се е смятало преди столетия, когато тези разкошни цветя не можел всеки да ги отглежда в двора си. Това право имал само придобилият с труда си богатство, почит и високо положение в обществото. Божурите били ценени по това време толкова много, че за тях плащали в злато.

Родината на първите сортове божури е Китай – там те се отглеждат от преди хилядолетие и това цвете се смята за национален символ.

Божурът е един от най-популярните и разпространени многогодишници. Той и сега се цени заради великолепния му цъфтеж, за това, че не е капризен и че лесно се размножава. Той е способен да расте на едно място не само едно десетилетие. Сега има около 6000 сорта божури. Те се различават не само по цвета, формата на цветовете, но и по срока на цъфтеж.

Засаждане

Най-важното, което трябва винаги да се помни, е това, че божурът е светлолюбива култура. Затова мястото за посаждането му трябва да е добре осветено. Силното засенчване само за 2-3 часа през деня може да доведе до потискане на растежа му, образуване на некачествени цветове или въобще до липсата на цъфтеж. Леката полусянка, особено по обяд, не вреди. Близкото разположение на стените на дома и на по-едри растения –дървета и храсти – също оказва негативно влияние върху развитието на божурите.

Почвата на мястото на засаждането трябва да има неутрална реакция. Божурите растат върху всяка почва, но се развиват по различен начин. Най-добре се чувстват в богата на хумус почва. Разстоянието между храстите първоначално се планира не по-малко от 1 м с отчитане на по-нататъшното разрастване на растението.

Посадъчната яма на дълбочина и ширина трябва да бъде не по-малка от 60 см, дори е по-добре да е по-голяма. Това се определя от факта, че коренищата се разрастват именно в пределите на обработените слоеве на почвата.

Подготвената яма се запълва с плодородна почвена смес, която се състои от листовка и прегоряла органична в равни части с добавка на дървесна смола или минерални торове. С този състав се запълват 2/3 от ямата, а горният слой, в който се засаждат коренищата, се запълва с чиста плодородна почва без торове. При засаждане в тежки преовлажнени почви дълбочината на ямата се увеличава приблизително с 20-30 см и този обем се пълни с дренаж от чакъл и едър пясък. Когато се разполагат коренищата в ямата, трябва да се внимава кореновата шийка да се установи на равнището на краищата й. След поливането и утъпкването на почвата кореновата шийка може да се покрие с рокхава пръст с височина 2-5 см. Ако засаждането е по-плитко, това ще доведе до постепенното оголване на корените, те ще мръзнат, а цъфтежът ще бъде вял. А прекалено дълбокото засаждане води до оскъден цъфтеж или до липсата на такъв.

Грижа

Божурите се нуждаят от разрохкване на почвата и обилно поливане в целия период на вегетацията. Но те не понасят влажни блатисти места със застояла вода. Там корените им бързо загниват и растенията умират. При сухо време трябва да се внимава почвата да не подгизне от преполиване. Тогава корените ще загинат. На възрастния храст му стигат до 2 кофи вода. По време на поливането струята трябва да се насочва строго под храста, като се избягва попадане на водата по листата, за да не се появят гъбични заболявания.

През първата половина на лятото божурите се подхранват с органични и минерални торове с редуване. Това подпомага доброто развитие на кореновата система и надземната част на растението. След цъфтежа е полезно да се направи фосфорнокалиево подхранване за възстановяване на силите и формирането на бъдещите цветни пъпки. В периода на бутонизацията трябва да се поставят опори на храстите за поддържане на тежките цветя и листа.