Бирени бутилки вместо тухли

За това, че по света десетки години смели изобретатели издигат странни постройки от изхвърлени бутилки, знаят всички. Но само малцина са чували, че една знаменита пивоварна произвеждала специална бира в специални стъклени „тухли”.

Преди 44 години холандската компания “Хайнекен” пуснала производството на необичайни бутилки със закръглени стени и множество издутини. Сякаш за да е по-лесен захватът им за “меката” ръка на подпийналия любител на бирата, но всъщност предназначението им е къде-къде по-оригинално – те служели за строителен материал.

Историята на бутилката-тухла започва през 1960 г., когато Алфред Хайнекен заминал за карибския остров Кюрасао, за да създаде един от многобройните заводи на компанията си. Там той не могъл да не обърне внимание на огромната стъклена тара от неговата бира, затрупала местните плажове. Оказало се, че на острова няма никаква система за събирането й и за връщането й в пивоварната. В същото време пътешествайки из острова, Хайнекен забелязал в какви ужасни условия живее местното бедно население.

Освен всичко друго, то изпитвало и остър недостиг на строителни материали. Тези две наблюдения някак се пресекли и на Алфред му дошла на ум мисълта, че къщите могат да се строят и от празни бутилки!

Решението на проблема било предложено на Хайнекен от холандския архитект Джон Хабракан. Той измислил „тухлата, която може да съдържа бира”. Според замисъла му такива бутилки-тухли щели да се използват много полесно като строителни материали, отколкото бутилките с обичайната форма. Впрочем окончателната форма на тази странна стъклария се родила не веднага – за да бъде измислена и оценена в най-различните й варианти били необходими три години. Накрая през 1963 г. компанията “Хайнекен” пуснала 100 000 „световни бутилки” (World Bottle — WОBO). Ако всички те бяха събрани след употребата на съдържимото в тях, със сигурност биха стигнали за издигането на 100 колиби с размери 3х3 м.

Трудно е да се каже точно колко са били построените къщички, гаражи и беседки от WOBO: към настоящия момент почти всичките са унищожени. Само две съоръжения са запазени: неголям навес и гараж, в които присъствието на WOBO е само отделна част от цялата конструкция. И двете принадлежат на “Хайнекен” и се намират се Нордуик, близо до Амстердам (Холандия), където e централата на компанията.

Проектът WOBO не получил развитие, макар че холандският дизайнер Ринус ван дер Берг заедно с Хабракан проектирал няколко здания върху основата на този толкова странен материал. Отделни екземпляри на WOBO са запазени в много малки количества и сега те са ценен и рядък обект на колекционерска страст.

Историята на „Световната бутилка” звучи и тъжно, и куриозно едновременно. От една страна, с помощта на WOBO Хайнекен се опитал да разреши проблема с отпадъка от бутилките и да развие опаковката за еднократна употреба, за която обществото заговорило с пълна сила чак през 90-те години на миналия век. От друга страна, екстравагантната бутилка се оказала никому ненужна. И ако някой все пак решавал да построи нещо по този начин, успявал да го постигне и с най-обикновени бутилки. Впрочем дори кръглите бутилки, разположени на разтвор в шахматен ред, също могат да послужат като строителен материал. Именно по този начин навсякъде по света ентусиастите строят така наречените бутилкови стени (Bottle walls).

Бутилко вият дом се отличава с някои достойнства: оригинален външен вид, прилична топлоизолация (въздухът вътре в бутилките), примамлива светлина отвътре (през деня) и не по-малко впечатляваща светлина, лееща се навън (когато е включено вътрешното осветление през нощта) - особено ако са използвани бутилки с различен цвят.

Bottle wall не е чак такава рядкост. Само в САЩ такива домове са десетки, а в целия свят – стотици. Някои съоръжения съдържат в стените си десетки хиляди бутилки. Може само да си представим какви усилия е струвало на създателите на тези сгради да организират събирането на бутилките.

Впрочем по различно време и в различни страни към идеята за дом от бутилки пристъпвали различни хора, често не допускайки, че това изобретение е доста старо.

Смята се, че първият бутилко в дом е построен от Уилям Пек в град Тонопа, щата Невада (САЩ). Това се случило през 1902 г. За издигането на постройката на Уилям трябвало да се съберат 10 000 бирени бутилки. Интересно е, че около вратите и в стените й се намерило място и за няколко правоъгълни бутилки от горчивата настойка Jhostetter’s Stomach Bitters, съдържаща 90% алкохол и 10% опиум.

Къщата на Пек просъществувала чак до 80-те години на миналия век и успяла да „види” истинския разцвет на бутилковата архитектура на различните континенти. Жалкото е само това, че забавните бутилки WOBO не взели участие в него. Рокъм Гардънс, Аркола, щата Илинойс (САЩ). Това е най-необичайният парк. Открит е през 40-те години на миналия век, а през 60-те неговите стопани издигнали неголяма крепост и няколко къщички от празни бутилки.

Бутилковата къща на Чарли Йелтън, 1971 г., Форест Сити, Северна Каролина, САЩ. За строителството й отишли 4 години и 12 000 най-обикновени бутилки - от бира, уиски, разхладителни напитки, прясно мляко и лекарства.

Освен основната къща Йелтън вдигнал и една по-малка в съседство, както и малка беседка. Грандма Пристбри ботъл вилидж в Сими Уоли, Калифорния (САЩ ). Това бутилково селце е построено през 50-те години на миналия век от ексцентричната дизайнерка Треса Пристбри, по-известна в обществото като “бабата”.

Няколко от къщичките в него били специално създадени за разполагане на богатата й колекция от химикалки и кукли. Сега вилното селце на “баба” Пристбри е една от забележителностите на САЩ.