Хилда Казасян: Обожавам салати

Една от най-талантливите джаз певици в България – Хилда Казасян, която освен завидна музикална кариера, има и няколко арменски ресторанта, с радост се съгласи да даде интервю за „1001 рецепти”. Чаровната изпълнителка ни разказа не само интересни факти около предстоящия й пети пореден албум, но ни покани и в ресторанта „Егур, Егур”, където нашият екип научи любопитни факти за арменската кухня и опита неповторими специалитети, предлагани в заведението. Но преди да ви разкажем за арменската кухня в „Егур, Егур” („Ела, ела”), запознайте се с новия музикален свят на Хилда Казасян, носещ заглавието „Замълчи, замълчи”:

Предстои да излезе петият ти албум - „Замълчи, замълчи”. Разкажи ни с какво се отличава той от предишните четири „Cover girl”, „Защо не”, „Сложи си ципа на устата” и „Jazz & Samba”?

- Албумът „Замълчи, замълчи” е проект, който с моите продуценти обмисляхме отдавна. Той е различен от всичко, което сме правили досега, защото в него сме събрали най-популярните и обичани песни от хитови български филми. Новите аранжименти са дело на Христо Йоцов и Румен Тосков, а в албума влизат песни като “Адаптация”, “Детство мое”, “Шушу Мушу”, “Козият рог” и още много други.

В последния видеоклип умело вплиташ три от най-популярните филмови парчета – „Замълчи, замълчи”, „Адаптация” и „Ако те има”. Как се роди идеята за тази оригинална компилация?

- Всъщност, това е идея на моя продуцент Атанас Янкулов. Много е трудно от едни толкова образни песни, каквито са тези, да избереш коя най-точно ще пресъздаде усещането за целия албум. Затова решихме да направим микс от няколко песни. И мисля, че се получи добре.

Разкажи ни подробности около заснемането на видеото и екипа, с който работиш.

- Невероятно беше, че с Маги Халваджиян, който е режисьор на клипа, се видяхме буквално за 20 минути преди снимките, а когато видях готовия материал, той беше успял да пресъздаде точно идеята ми за това как да изглежда този клип. Просто има хора, с които мислиш и усещаш нещата по един и същи начин. Тогава всичко става много лесно.

Кога се очаква албумът да излезе на пазара и как възнамеряваш да го поднесеш на почитателите си?

- Албумът всъщност е готов, остават съвсем малко неща, които трябва да направим с продуцентите ми, и те са чисто организационни. Промоцията на албума ще бъде концертно турне, което ще представим по театралните сцени на десетина града в България. Освен Христо Йоцов и Румен Тосков, гост музиканти на тези концерти ще бъдат и Теодосий Спасов и Пепи Салчев. Искрено се надявам, че ще успеем да направим един истински камерен концерт–спектакъл и с нетърпение очаквам това да се случи.

Какви усилия коства на един изпълнител създаването на албум?

- Когато нещата са узрели първо в главата му, когато има шанса да работи с такива страхотни музиканти, като тези, с които работя аз, създаването на един албум се превръща в едно много приятно и вълнуващо преживяване.

Кой от досегашните ти албуми е отнел най-много време и енергия при създаването му?

- Може би първите два, защото все още не бях съвсем наясно със себе си - не бях сигурна в това какво точно искам и как да го постигна.

За да създава човек хубава музика, има нужда от вдъхновение. Какво е твоето вдъхновение?

- Самата музика! Нищо не може да ме вдъхнови повече от слушането на хубава музика. Тя развихря фантазията ми. Случвало ми се е дори да се почувствам по–влюбена, провокирана само от една красива песен.

Музиката прави ли хората по-силни?

- Разбира се! Музиката може да прави чудеса. Тя дори може да удвои реалните усещания, които имаш в момента. Не мисля, че има друго такова изкуство.

Налагало ли ти се е да останеш дълго време без музика?

- За щастие не ми се е случвало. Едва ли някога съм прекарвала и ден, в който да не слушам музика. Животът ми е такъв, че това изкуство е винаги около мен под някаква форма – дали в работата ми, в колата ми, или пък в ежедневния разнообразен репертоар на дъщеричката ми, която пее ли пее... (смее се).

Какво ти дава джаз музиката?

- Това е музиката, с която съм отраснала, която съм обикнала от несъзнателна възраст и която със сигурност е изградила и част от вкуса ми, и усещането ми за всичко около мен.

Имат ли общи черти музиката и кухнята?

- Разбира се, и двете са вкусни (смее се). Освен това и за двете са нужни талант и импровизация.

Пееш ли в кухнята?

- Да, аз пея навсякъде. Но освен да пея, докато готвя, обичам и да гледам телевизия през това време.

Какво обичаш да приготвяш на малката Надежда?

- Дъщеря ми ужасно много обича моите спагети, но тях май всички ги обичат.

А какво е твоето любимо ястие? Можеш ли споделиш рецептата с нас?

- Обожавам всякакви салати, и слава богу, защото и без това съм си на перманентна диета (смее се). Моята любима салата се прави от накъсана зелена салата, рукола, пармеджано, крутони и бели пилешки месца. Опитайте я, много е вкусна!

Какво ще пожелаеш на читателите на „1001 рецепти”?

- Пожелавам им да направят една от тези 1001 рецепти, и то с много любов! Освен това им пожелавам да има с кого да я споделят, защото най-важно е не какво приготвяш в кухнята, а с кого го споделяш!

След милите пожелания на Хилда за любов и споделеност в кухнята, дойде ред да ви представим и удивителните ястия, които ни приготви любезният персонал на джаз певицата. Първата арменска вкусотия, която нашият екип опита, се нарича салата „Карнъ–салад” („Салата Корем”) и съдържа пържен патладжан на шайби с уникален сос от горчица, мед и балсамов оцет. В салатата има също натрошено сирене, домати на кубчета и пресни зелени подправки, а вкусът й е лек и ароматен. Студеното предястие - второто, на което с нашия фотограф се насладихме, носи сложното и интересно име „Схторац” и представлява рулца от пържен патладжан на лентички с млечна плънка, овкусена с пресни зелени подправки и малко чесън.

Основното ястие, което ни поднесоха в ресторант „Егур,Егур”, се нарича „Специалитет Хайгухи” - пилешко филе, панирано почти без мазнина. Панировката му е приготвена от яйца, пармезан и магданоз. Специалитетът се сервира с апетитна житна гарнитура със зелени и черни маслини и пресни зелени подправки.

Десертът, който на мен се услади удивително много, се нарича „Ануш-абур” или „Ашуре” и представлява арменски коледен десерт (което далеч не означава да се ограничавате с неговата консумация само по празниците) и съдържа варено жито, ядки и сушени плодове. Според поверието колкото повече са сушените плодове в този десерт, толкова по-богата ще е годината. В десерта, предлаган в „Егур, Егур”, сушените плодове не са пестени, така че препоръчвам да подсигурите идната година. Това със сигурност е най-сладкият начин, по който можете да го постигнете!

След като опитахме всяко от поднесените ни ястия, на масата ни се присъедини главният готвач на заведението, от когото научихме някои интересни факти за арменската кухня: „Любима подправка на арменците е канелата, това е тяхната национална подправка. Въпреки че ние не я употребяваме често обаче, арменската и българската кухня имат своите сходства – и арменците, и българите обичат скарите, шашлиците и баклавата!”. Не само от разговора с главния готвач, но и от вече опитаните специалитети, установихме, че арменците действително са почитатели на патладжана и житото, и това съвсем не е без основание. Друго предимство на арменската кухня, което ни разкри събеседникът ни, е, че в нея лютите ястия се срещат рядко, а това определено е от значение за българина, който похапва по-скоро домашни люти чушчици, отколкото пикантни сосове и гозби... И не на последно място, главният готвач на „Егур, Егур” не пропусна да сподели с нас и предпочитанията на своите клиенти: „Редовните ни клиенти са опитвали почти цялата гама от арменски специалитети, имат любими ястия и поради това не се затрудняват при избора на обяд или вечеря. Гостите, които посещават ресторанта от скоро обаче, разчитат главно на препоръките на персонала, защото изборът е твърде богат, за да решат с какво точно да поглезят стомаха си. Те често избират агнешко роле, телешки специалитети, пилешки шашлик в специална марината...”

Ако и вашият апетит е проговорил след последното изречение на готвача, не губете време – опитайте арменската кухня!