Антон Угринов: Любовта е нечестна игра!
Кога за последно ходихте на театър? Добре, няма да започвам този материал с неудобните въпроси...
Ще ви споделя аз кога ходих за последно на театър. Преди точно три седмици. Ходеше ми се на театър и реших да се доверя на постановка, зад която стои мой познат. Казва се Антон Угринов и е режисьор на театралната постановка „Хоровод на любовта”. Той е от хората, които познавам бегло, но за които съм имала възможност да изградя положително мнение и без много комуникация. Изглежда мълчалив, но с малко думи успява да каже много неща. Една от репликите му, с които вероятно ще го запомня, е „Стремя се да се сближавам с хората, за които знам, че умеят да правят хубава италианска кухня.”
Така в следствие на познанството ми с него преди три седмици се озовах на постановката „Хоровод на любовта”. Тъй като закъснях и нямаше нито едно свободно място, се наложи да седна на самата сцена и да наблюдавам действието на една ръка разстояние. Беше повече от вдъхновяващо. Беше различно от всичко, което имах като очакване и представа за интерпретиране на отношенията между хората. В постановката нямаше нищо кулинарно, което да е в синхрон с моята сфера, но си тръгнах с ясното усещане, че съзнанието ми е опитало изкуство, чийто вкус се помни дълго.
И тъй като „1001 рецепти” не е просто сайт за апетитни идеи, а пространство, което утолява глада на тялото и душата, реших да помоля Антон да сподели с мен, а и с вас -читателите на сайта, малко повече за „Хоровод на любовта”.
Изпратих му въпросите по мейл с очакването като човек на изкуството да върне отговор след минимум седмица. Изненадах се, когато след броени часове в пощата ми имах отговори, които четох дълго и над които доста се замислих. Беше ми любопитно да разбера умеем ли да се обичаме или любовта е ценност, която ние хората сме загубили в последните десетилетия:
„Въпросът е какво е любовта и има ли я изобщо или е нещо, за което всички говорят, но малко са го срещали. Любовта има много лица, някои са доста лъжовни. Любовта често е една нечестна игра.”...Замислих се дали е трудно да си говорим за трайните неща от живота – онези, които го осмислят и заради които си струва да ни има, чрез изкуството, от което за съжаление сме така отдалечени в последно време. Разчитах на оптимизъм от негова страна, но и той потвърди, че „Човек, който има отношение към изкуството, се чувства малко неуютно в целия леко пошъл контекст, в който се намира страната сега.” И в този ред на мисли си дадох сметка, че щом театърът не е най-близкият начин да си говорим за стойностните неща от живота, то тогава говорим ли си въобще и ако да – как? Телевизията вероятно е другото лице на съвременната представа за изкуство и попитах Антон за съпоставката между театъра и телевизията:
И точно между тези редове разбрах защо аз съм един щастлив човек – защото макар и потънала в ежедневието, което ни засмуква неусетно, успявам да намеря време за себе си – време, което да подаря на съзнанието си, за да го изчистя от битовизмите и дребните проблеми, които ме заобикалят. Време, което не посвещавам в превключване на канали и гледане на злободневни предавания, а време, посветено на изкуството в истинския му смисъл. И точно защото имам непреодолимата нужда да ви давам най-добрите идеи как да доставите удоволствие на сетивата си, ви препоръчвам да посетите „Хоровод на любовта”. Защото човек се чувства пълноценен, когато и тялото, и душата му са сити!
Театралната постановка можете да гледате на 14 май и 13 юни в СФУМАТО. Ако искате да не седите като мен на сцената, запазете си билети на телефон 02/9433890. Гарантирам ви, че ще се насладите на постановка, която освен с талантливи актьори, ще ви изненада и с оригиналност. А ако разпознаете себе си в някой образ, не се учудвайте. Човекът е просто устроено същество – има нужда да обича и да бъде обичан.
Сандра Алексиева
