Диетите, богати на протеини, могат да доведат до свиване на мозъка
Диетите, богати на протеини, могат да бъдат много подходящи за мускулните глави, но увеличаването на мускулите може да ни коства свиване на мозъка. Според скорошно проучване високопротеиновата диета, сравнена с други три вида, е причина за значително намаляване на теглото на мозъка.
Изследователите на Алцхаймер са запознати с проучванията, свързващи диетите и здравето на мозъка. Средиземноморската диета например е смятана за една от най-добрите както за физическото здраве, така и за менталното. Имайки това предвид, изследователите тествали четири специфични вида диети, за да видят дали те допринасят за формирането на амилоидни протеини в мозъка. Образуването на амилоидни протеини е предвестник на болестта Алцхаймер.
Използвайки плъхове като образци, изследователите осигурили на всеки един плъх определена диета: високо мастна, ниско въглехидратна диета; ниско мастна, високо въглехидратна диета; диета, богата на протеини, но бедна на въглехидрати и диета, в която въглехидратите, протеините и мазнините са добре балансирани.
След 14 седмици наблюдение и хранене на генно-модифицираните плъхове, изследователите провели няколко постмортем процедури, включително и анализ на мозъците им, за да видят дали някои не са се развили по-добре от други. Нямало голяма разлика в развитието на повечето мозъци, с изключение на тези на плъховете, хранени с високопротеинова диета. При тях не само че региона на хипокампуса е по-малко развит – частта, която най-често бива засягана от болестта на Алцхаймер, но и мозъците им тежали с 5 % по-малко от останалите.
Изследователите вярвали, че откритията им ще повлияят на това какво ядат хората и на каква възраст, тъй като вероятността от развиване на Алцхаймер се увеличава драматично след 65 годишна възраст. Но тъй като са необходими още изследвания върху хора, изследователите не желаят да препоръчват никакъв тип диети.
Иначе казано, това проучване се добавя към нарастващия обем на доказателства, предполагащи как някои храни играят решаваща роля при оценката на риска от Алцхаймер. Понастоящем учените смятат като най-големи рискови фактори възрастта, генетиката и наследствената предразположеност.
Вяра Маринова
