Петя Буюклиева: Всичко е хубаво, когато се прави с любов
Певицата с най-много награди в цялата история на българската попмузика не спира на провокира вниманието на многобройните си почитатели. Някога само на 26 години тя заслужено пое в ръце статуетката на “Златния Офрей” и оттогава въобще не е спирала да върви напред и нагоре. Колекцията й от отличия наброява 23, като с някои от тях не може да се похвали нито един нейн колега.
Сега често й звънят едва прохождащи млади таланти, за да й споделят възторжено, че са спечелили първо място в някой конкурс с нейна песен. Петя се чувства щастлива от такива новини и дори от време на време се замисля за създаването на школа за поппевци. Защото както казва самата тя: “Какво по-хубаво от това да предадеш всичките си умения на младите таланти!...
Срещам се с нея в кафене “Коктейли и мечти” в самото начало на Южния парк, за да си поговорим за новия й дом, творческите планове и, естествено, кулинарните й пристрастия. Тя е точна както винаги и изглежда повече от прекрасно.
Успя ли да събереш в новия си дом, всичко, за което си мечтала?
Да, дори фитнес зала си направихме. Остава само да проявя необходимото постоянство и усърдие да тренирам всеки ден, за да топя килограмите. И понеже знам, че ще ме питаш за кухнята, направо ще ти кажа, че страшно се гордея с нея. Тя стана много красива, с италиански каменни плотове е.
Шкафовете й са много модерни. И двамата със съпруга ми сме кулинари, обичаме да се въртим край печката и да експериментираме.
Спазваш ли определен хранителен режим?
Придържам се към разделното хранене. Преди години стопявах много килограми с японското чудо, но сега просто внимавам с това, което слагам в чинията си. Не смесвам въглехидрати с мазнини, вечер ям салати и месо. Не прекалявам с тестените изделия. И когато изразходваш енергия, няма начин да не си добре.
Поддаваш ли се на изкушения?
О-о, понякога едва се сдържам. Моята свекърва е най-големият изкусител. Приготвя фантастични вкусотии и е невероятно трудно да издържиш да не се докоснеш до тях, когато всички други лакомо си похапват. Надявам се волята ми винаги да надделява.
Какво обичаш да приготвяш за семейството си?
Аз като асеновградчанка обожавам да приготвям така наречените мъжки сарми – те са много мънички – като малкото пръстче на човек. Правят се както от зелеви, така и от лозови листа. Много са вкусни. Вият се 3 часа, а се изяждат за пет минути. Това го правя, когато разполагам с хубави зелеви листа. Те трябва да са тънки, за да се получат фини сармички.
Купуваш ли си кулинарна литература?
У дома имам доста кулинарни книги, които често разгръщам и експериментирам. Много ми допадат салатите с няколко вида сирена. Омръзват ми българските еквиваленти на зелева, шопска и други салати. Човек има нужда от разнообразие. Аз обичам да правя комбинации от американска, китайска, средиземноморска кухня.
Имаш ли специални предпочитания към някоя чужда кухня?
Не мога да кажа такова нещо. Но със сигурност обичам всичко, което прави Иван Звездев. Голяма негова почитателка съм. Дори бях гостенка в предаването му. При него всичко е точно. Поне в тази област предпочитам да вървя по утъпкан път. Ами... хората са открили нещо чудесно и е прекрасно това, че можеш, спазвайки рецептата, да вкусиш и ти от тази благодат. А и нали смисълът на кулинарните книги, списания и предавания е в това, че всичко е проверено и одобрено.
Какво обичат да си похапват съпругът и синът ти?
Те обожават вкусните неща. Имаме си едно шоколадово руло, което е любимо на всички. Подготовката му е дълга и трудоемка, съставките са много. Често ме карат да го приготвям и дори синът ми го нарича шоколадовото руло на мама.
Мисля си, че най-важното е като правиш нещо, да влагаш любов. Ако го няма това велико чувство, нищо хубаво не може да се получи.
Имаме си и една любима салата от авокадо и синьо сирене – чудесна е! Но любимите неща при нас са много.
Какво е отношението ти към рибата?
Ами... вместо да ти казвам какво е, ще ти дам следния пример. В “Пикадили” работещите на щанда с рибите са ме запомнили, поради честите ми посещения. Аз отдавна не им казвам какво търся. Те си знаят урока и направо ми казват: “Госпожо Буюклиева, минете днес следобед. Ще ви запазим три пъстървички, които за последно са мърдали 15 минути, преди да дойдат при нас!” Ха-ха-ха... Е, направи ли си извода?...
Впрочем трябва да си кажа - обожавам рибата. Тя е част от гамата на така наречената здравословна храна. Само с една уговорка - за да е пълноценна, трябва да е прясна. Не готвя замразени риби, а само такива, които са мърдали през последния половин час от деня. Не ги пържа, а ги пека или задушавам.
Готвя и на пара - много е полезно, а също и прекрасно на вкус.
Ще ни споделиш ли някоя любима на семейството ти рецепта?
Да, ще ви предложа рецптата на агнешко по императорски. Обикновено у дома тя се приготвя за Великден, но може и за друг по-специален случай. Необходими са ви 2 кг агнешка плешка, 200 г печурки, 200 г бейби моркови, 7-8 стръка целина заедно с главата, 3-4 кисели краставички, 2 ч.л. суха мента, сол и черен пипер на вкус.
Плешката се обезкостява и поръсва със сол и черен пипер.
Ментата, морковите и целината се нарязват на ситно и се поставят върху разстланата плешка заедно с резенчетата кисели краставички и гъби. Месото се навива на руло и се завързва с канап. Рулото се поставя в тава и се залива с вода и мазнина. Поръсва се с още малко черен пипер. Пече се 2-3 часа в умерено загрята фурна. И когато отворите фурната, от аромата на сочното и крехко месце ще ви се завие свят!
За теб като професионалист са характерни мащабните проекти.
Да, гордея се с това. На последния ми концерт използвах цялата дълбочина на сцената на зала 1 на НДК. 40 души бяха само трупата на Нешка Робева. Огромна група музиканти, начело с Дани Милев, Калин Вельов... Обичам мащабните проекти. И затова пожеланието ми е да има повече рекламодатели, за да видят нашети фенове, че има звезди и в България. Но... парите липсват и затова големият блясък не може да се види. Като гледам какво става в тая държава, направо се плаша. Като влезеш в магазина, човекът на касата се взира в парите, които му даваш. Мошениците извадиха фалшивите банкноти на 100-левките вече. Ами като се пуснат в обращение банкноти по 500 лв., какво ще правим тогава?
За какво те боли душата и за какво си мечтаеш?
Много ми е мъчно, че се стигна до такова обедняване, че българинът не може да си позволи удоволствията, които някога бяха неразделна част от живота му – театри, концерти, кино, опера, балет...
Мечтая си моите фенове да могат да идват на концертите ми с целите си семейства, а не да са принудени да пестят средства, за да има и какво да ядат. Обидно е, че животът ги кара да правят такъв избор.
Затова аз реших да направя личен подарък на феновете си – DVD с моя концерт. Вярвам, че така ще им стана още по-близка.
Имаш дарбата не просто да радваш публиката, а дори да я разплакваш...
О, тая песен „На мама“ наистина цели потоци сълзи предизвиква. Преди пет години загубих майка си при автомобилна катастрофа и бях първата в България, която направи концерт „Не на агресията по пътищата“. Това беше през 2001 г. На него се събраха найголемите звезди на страната ни.
Лично президентът ме поздрави за тази инициатива. Тогава записах песента „На мама“ и я изпях. Знам, че тя разтърси душите на хората. И сега на последния концерт пак забелязах, че мнозина сред публиката извадиха кърпичките си. Те плачат и аз също плача... Много емоционална е песента. След това се оказа, че много хора, влизайки в музикални магазини, са питали специално за тази песен. Явно тя ги е докоснала дълбоко.
